Събличах ги кожа по кожа,
а всъщност - събличах души.
Да обичам не смеех, не можех,
в тъгата намирах очи.
В късни вечери лунни изгарях
да видя любов, ала тя
бе в пеперудени струни,
тон, а всъщност – война.
Сухи газех цветята по пода,
сухо съхнех сама като лист.
В прах се превърнах, в дируга,
лицето в безследност затрих. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация