Сантиментална душа

anarounddev (Ана Дев)
4 4

8.05.2022 г., 20:19 ч.

Поезия » Любовна, Друга

291 0 2

Събличах ги кожа по кожа,

а всъщност - събличах души.

Да обичам не смеех, не можех,

в тъгата намирах очи.

В късни вечери лунни изгарях

да видя любов, ала тя

бе в пеперудени струни,

тон, а всъщност – война.

Сухи газех цветята по пода,

сухо съхнех сама като лист.

В прах се превърнах, в дируга,

лицето в безследност затрих.

Оставях в звездите копнежи

и молех за капчица страст.

Ала всички се смееха шумно –

била съм „брътвежи” за тях.

Тишината след време заемах.

В нощите кротко си спях.

Събличах се кожа по кожа,

но душата лъжа е - разбрах.

Ръцете си свивах в прегръдка

- чаршафите бяха пашкул.

“Те” моя пресядаща глътка,

а звездите - часовник от тюл!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.