САПУНЕНИЯТ МЕХУР
(басня)
На слънцето в тържествен тур
летеше гордо във ефира,
един блестящ, надут мехур,
пред нищо който не се спира...
Летял той над ята от птички
и гордо той презирал всички!...
И тъй, мехурчето ни бяло,
над долната земя летяло!...
И то не давало дори за миг
да се съмнят, че е велик!
Но почнал той да се надува,
показвал колко много струва!?.
Това бил звездният му тур...
Той станал най-голям мехур...
И - ей така - блестящ и мазен,
от всички скривал , че е празен...
Че е от въздух и сапун...
И че в главата няма ум?!...
Надувайки се тъй мехура,
направил свойта грешка щура!
И от надуването, за беда,
се спукал горе, без следа!...
Туй всичко хората видяли,
и за Сапунчето разбрали,
че колкото се по-надува ,
все повече така рискува...
Ний знаем днеска за лъжата -
че е най- къса във краката!..
И че мехурът занапред
не е за тях авторитет!...
© Христо Славов Все права защищены