15 нояб. 2022 г., 13:28  

Сбит преразказ

495 0 6

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

 

Сънувам здрави коренища,

които рукват от небето.

Но по-нататък не е светло.

Защо след тях не виждам нищо?

 

И в пътища не се преливат,

пунктир не теглят – за посока.

Полета с тръни, хвощ и троскот.

И ни една засята нива.

 

Пустее цялата мера на село.

Така опразнена душата

валма и дрипици премята –

 

и няма драснати дори предели

за мъката и самотата –

в които дави се земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миленка, България не е извървяла своя ЕСТЕСТВЕН път на развитие, тук все някой се упржнява кажи-речи от един век върху нас.
    Не съм съгласна, че образованието ни е бездушно, детето ми завърши миналата година, имам по-пресен поглед.
  • Вале, стана ми мъчно, докато четях, защото България е прекрасна и българите сме хубави хора, но политическата класа е време да я сменим, защото тази от много години става все по-продажна и крадлива. Но първо ни е необходим нов политически елит, а той се гради от детската градина, но не с такова бездушно образование.
  • Благодаря, DPP (SMooth)
  • Тъжната реалност. Хареса ми колко е образно и богато.
  • Благодаря, Валери, то това не е от сега, от много време е, дори отпреди демокрацията... Помня аз...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...