15 нояб. 2022 г., 13:28  

Сбит преразказ

489 0 6

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

 

Сънувам здрави коренища,

които рукват от небето.

Но по-нататък не е светло.

Защо след тях не виждам нищо?

 

И в пътища не се преливат,

пунктир не теглят – за посока.

Полета с тръни, хвощ и троскот.

И ни една засята нива.

 

Пустее цялата мера на село.

Така опразнена душата

валма и дрипици премята –

 

и няма драснати дори предели

за мъката и самотата –

в които дави се земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миленка, България не е извървяла своя ЕСТЕСТВЕН път на развитие, тук все някой се упржнява кажи-речи от един век върху нас.
    Не съм съгласна, че образованието ни е бездушно, детето ми завърши миналата година, имам по-пресен поглед.
  • Вале, стана ми мъчно, докато четях, защото България е прекрасна и българите сме хубави хора, но политическата класа е време да я сменим, защото тази от много години става все по-продажна и крадлива. Но първо ни е необходим нов политически елит, а той се гради от детската градина, но не с такова бездушно образование.
  • Благодаря, DPP (SMooth)
  • Тъжната реалност. Хареса ми колко е образно и богато.
  • Благодаря, Валери, то това не е от сега, от много време е, дори отпреди демокрацията... Помня аз...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...