15 нояб. 2022 г., 13:28  

Сбит преразказ 

  Поэзия » Строгие формы
208 0 6

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

 

Сънувам здрави коренища,

които рукват от небето.

Но по-нататък не е светло.

Защо след тях не виждам нищо?

 

И в пътища не се преливат,

пунктир не теглят – за посока.

Полета с тръни, хвощ и троскот.

И ни една засята нива.

 

Пустее цялата мера на село.

Така опразнена душата

валма и дрипици премята –

 

и няма драснати дори предели

за мъката и самотата –

в които дави се земята.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Миленка, България не е извървяла своя ЕСТЕСТВЕН път на развитие, тук все някой се упржнява кажи-речи от един век върху нас.
    Не съм съгласна, че образованието ни е бездушно, детето ми завърши миналата година, имам по-пресен поглед.
  • Вале, стана ми мъчно, докато четях, защото България е прекрасна и българите сме хубави хора, но политическата класа е време да я сменим, защото тази от много години става все по-продажна и крадлива. Но първо ни е необходим нов политически елит, а той се гради от детската градина, но не с такова бездушно образование.
  • Благодаря, DPP (SMooth)
  • Тъжната реалност. Хареса ми колко е образно и богато.
  • Благодаря, Валери, то това не е от сега, от много време е, дори отпреди демокрацията... Помня аз...
  • Безнадеждно е навсякъде, Валюше... не само на село. Творбата ти, макар и болезнена, е прекрасна! ❤
Предложения
: ??:??