Сбит преразказ
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо?
И в пътища не се преливат,
пунктир не теглят – за посока.
Полета с тръни, хвощ и троскот.
И ни една засята нива.
Пустее цялата мера на село.
Така опразнена душата
валма и дрипици премята –
и няма драснати дори предели
за мъката и самотата –
в които дави се земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
