22 нояб. 2008 г., 09:16

Сбогом

632 0 0
Не намирам думи да опиша,
не намирам чий да препиша,
не намерих стих да си открадна
да мога да ти обясня...

Не умея думите да сплитам
в сладки, радостни слова.
Не умея с рими чувства
да оплитам и крася.


С мъка и със сълзи
пиша тези редове...


Да помниш и да се присещаш
понякога, за малко, нейде на далеч,
че някой името ти с нежност е изричал -
със страх и приглушена страст.

Да не забравяш и да знаеш,
че някой, нейде, някога
за твойте устни е копнял,
за нежността ти е мечтал.

Онзи някогашен спомен -
чието име избледняло е в прахта,
а лицето размита в пепелището на паметта -
на теб мечтите си е дал,
на теб сърцето си обричал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...