Сбогом
Не намирам думи да опиша,
не намирам чий да препиша,
не намерих стих да си открадна
да мога да ти обясня...
Не умея думите да сплитам
в сладки, радостни слова.
Не умея с рими чувства
да оплитам и крася.
С мъка и със сълзи
пиша тези редове...
Да помниш и да се присещаш
понякога, за малко, нейде на далеч,
че някой името ти с нежност е изричал -
със страх и приглушена страст.
Да не забравяш и да знаеш,
че някой, нейде, някога
за твойте устни е копнял,
за нежността ти е мечтал.
Онзи някогашен спомен -
чието име избледняло е в прахта,
а лицето размита в пепелището на паметта -
на теб мечтите си е дал,
на теб сърцето си обричал...
не намирам чий да препиша,
не намерих стих да си открадна
да мога да ти обясня...
Не умея думите да сплитам
в сладки, радостни слова.
Не умея с рими чувства
да оплитам и крася.
С мъка и със сълзи
пиша тези редове...
Да помниш и да се присещаш
понякога, за малко, нейде на далеч,
че някой името ти с нежност е изричал -
със страх и приглушена страст.
Да не забравяш и да знаеш,
че някой, нейде, някога
за твойте устни е копнял,
за нежността ти е мечтал.
Онзи някогашен спомен -
чието име избледняло е в прахта,
а лицето размита в пепелището на паметта -
на теб мечтите си е дал,
на теб сърцето си обричал...
© Богомил All rights reserved.
