Светлина в стаята прониква, 

всяка сутрин е с аромат на кафе,

филийка сложена в чиния,

галя бабиното сърце.

Градината е пролет неусетна,

всичко наоколо зеленее,

щом бабините ръце копаят,

цветята около нея играят. 

Днес влизам в бабината къща,

пердето спуснато,

вратата затворена,

няма кой да сгрее сърцето.

Цветята увехнали, 

душата ранена,

дърветата не греят

градината опустошена.

Бабо, не каза за последно сбогом,

и с ръка не ми помаха,

кой с усмивка ще ме изпраща,

кой отново ще ме чака...