Светлина в стаята прониква,
всяка сутрин е с аромат на кафе,
филийка сложена в чиния,
галя бабиното сърце.
Градината е пролет неусетна,
всичко наоколо зеленее,
щом бабините ръце копаят,
цветята около нея играят.
Днес влизам в бабината къща,
пердето спуснато,
вратата затворена,
няма кой да сгрее сърцето.
Цветята увехнали,
душата ранена,
дърветата не греят
градината опустошена.
Бабо, не каза за последно сбогом,
и с ръка не ми помаха,
кой с усмивка ще ме изпраща,
кой отново ще ме чака...
© Едмона Нейчева Всички права запазени