3.05.2019 г., 16:47

Сбогом

451 1 0

Светлина в стаята прониква, 

всяка сутрин е с аромат на кафе,

филийка сложена в чиния,

галя бабиното сърце.

 

Градината е пролет неусетна,

всичко наоколо зеленее,

щом бабините ръце копаят,

цветята около нея играят. 

 

Днес влизам в бабината къща,

пердето спуснато,

вратата затворена,

няма кой да сгрее сърцето.

 

Цветята увехнали, 

душата ранена,

дърветата не греят

градината опустошена.

 

Бабо, не каза за последно сбогом,

и с ръка не ми помаха,

кой с усмивка ще ме изпраща,

кой отново ще ме чака...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....