Сбогом къщичке
Сбогом къщичке... гнездо любовно,
няма вече да се върна аз...
Знам, след мен ще влезе друга
и ще чуваш нейния престорен глас.
Ще те хвали, че си хубава, уютна
и ще вижда любовта във теб...
Ти след мене ще си тъжна,
ще ти липсва мойта топлина и ред...
Аз съм ти оставила частица -
всяка вещ говори вместо мен,
липсва само моята искрица -
тя угасваше полека, ден след ден...
Понякога така се случва, мила,
за кратко бях под твоята стреха,
но скъпи споменчета тук съм свила -
дръвчетата... и цветната леха...
Ех, завинаги ще те запомня
и споменът във теб ще ме завръща,
и някога, ако съм аз бездомна -
то ти ще си мечтаната ми къща...
Една молба към тебе имам -
грижи се за стопанина и двора.
На прага ти последно спирам...
Дано да го прекрачват само Хора...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
