18 июн. 2008 г., 07:36

Сбогом, моя любов

747 0 1

Затварям очите си

пред всяка твоя стъпка.

Опитвам се да се задържа

на повърхността,

но я няма вече старата тръпка.

Изворът на живота пресъхна

и липсва ми причина

да те чакам

преди да се срина,

но отдавна те нямам.

Как да те обичам, Скъпи,

та ти сега си нищо,

без всеки сън, който ти давах,

как само пренебрегна всичко.

Аз не съм вечна,

нямам време да те чакам,

имам себе си и трябва да вървя.

Няма смисъл и да те оплаквам,

та ти си жив,

но не с мен и не сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...