Затварям очите си

пред всяка твоя стъпка.

Опитвам се да се задържа

на повърхността,

но я няма вече старата тръпка.

Изворът на живота пресъхна

и липсва ми причина

да те чакам

преди да се срина,

но отдавна те нямам.

Как да те обичам, Скъпи,

та ти сега си нищо,

без всеки сън, който ти давах,

как само пренебрегна всичко.

Аз не съм вечна,

нямам време да те чакам,

имам себе си и трябва да вървя.

Няма смисъл и да те оплаквам,

та ти си жив,

но не с мен и не сега.