Сбогуване
723
0
0
Каквото бях за теб, аз бях…
Време е да си отида,
за да не подправим любовта.
Тя няма право да е полужива.
Каквито дни ми подари,
ще помня…
Различното при мен е винаги
изискано -
и пролетта, и утрото…
И зимата – дори.
Но време е да тръгвам.
Сиво ми е.
Когато, уморен, денят
отразява огледално
помръкналата обич,
не се замисляй…
Всяко нещо има край.
Дори да е започнало
като компромис.
Каквото бях, ще ме запомниш…
Другото не струва.
Ресто връщам, СЪВЕСТ…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Хаджидимитрова Все права защищены
