Сбогуване
725
0
0
Каквото бях за теб, аз бях…
Време е да си отида,
за да не подправим любовта.
Тя няма право да е полужива.
Каквито дни ми подари,
ще помня…
Различното при мен е винаги
изискано -
и пролетта, и утрото…
И зимата – дори.
Но време е да тръгвам.
Сиво ми е.
Когато, уморен, денят
отразява огледално
помръкналата обич,
не се замисляй…
Всяко нещо има край.
Дори да е започнало
като компромис.
Каквото бях, ще ме запомниш…
Другото не струва.
Ресто връщам, СЪВЕСТ…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени
