17.04.2012 г., 22:24

Сбогуване

724 0 0

Каквото бях за теб, аз бях…

Време е да си отида,

за да не подправим любовта.

Тя няма право да е полужива.

 

Каквито дни ми подари,

ще помня…

Различното при мен е винаги

изискано -

и пролетта, и  утрото…

И зимата – дори.

Но време е да тръгвам.

Сиво ми е.

 

Когато, уморен, денят

отразява огледално

помръкналата обич,

не се замисляй…

 

Всяко нещо има край.

Дори да е започнало

като компромис.

Каквото бях, ще ме запомниш…

Другото не струва.

Ресто връщам, СЪВЕСТ…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...