shiva (Мария Харизанова)
7

6 янв. 2010 г., 17:10

Сбогуване

Поэзия » Любовная

871 0 1

Музата ми изпари се

като есенна омара,

нямам думи да изкажа

своята болка стара.

Сега ненужна вещ съм -

като счупена ирачка,

захвърлена там, където

всеки бил е смачкан.

Без тебе слънце не изгрява,

даже музиката ми мълчи,

студ на талази ме прорязва

и животът сякаш ми горчи.

Ала теб не те интересува,

ти нарцис си нали?

Ти напред продължавай.

Заклевам те - върви!

Сбогом, ангел мой...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬