6.01.2010 г., 17:10

Сбогуване

870 0 1

Музата ми изпари се

като есенна омара,

нямам думи да изкажа

своята болка стара.

 

Сега ненужна вещ съм -

като счупена ирачка,

захвърлена там, където

всеки бил е смачкан.

 

 

Без тебе слънце не изгрява,

даже музиката ми мълчи,

студ на талази ме прорязва

и животът сякаш ми горчи.

 

Ала теб не те интересува,

ти нарцис си нали?

Ти напред продължавай.

Заклевам те - върви!

 

               Сбогом, ангел мой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...