shiva (Мария Харизанова) shiva (Мария Харизанова)
7
Jan 6, 2010, 5:10 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
869 0 1

Музата ми изпари се

като есенна омара,

нямам думи да изкажа

своята болка стара.

 

Сега ненужна вещ съм -

като счупена ирачка,

захвърлена там, където

всеки бил е смачкан.

 

 

Без тебе слънце не изгрява,

даже музиката ми мълчи,

студ на талази ме прорязва

и животът сякаш ми горчи.

 

Ала теб не те интересува,

ти нарцис си нали?

Ти напред продължавай.

Заклевам те - върви!

 

               Сбогом, ангел мой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Харизанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0