Музата ми изпари се
като есенна омара,
нямам думи да изкажа
своята болка стара.
Сега ненужна вещ съм -
като счупена ирачка,
захвърлена там, където
всеки бил е смачкан.
Без тебе слънце не изгрява,
даже музиката ми мълчи,
студ на талази ме прорязва
и животът сякаш ми горчи.
Ала теб не те интересува,
ти нарцис си нали?
Ти напред продължавай.
Заклевам те - върви!
Сбогом, ангел мой...
© Мария Харизанова Todos los derechos reservados