6 ene 2010, 17:10

Сбогуване

872 0 1

Музата ми изпари се

като есенна омара,

нямам думи да изкажа

своята болка стара.

 

Сега ненужна вещ съм -

като счупена ирачка,

захвърлена там, където

всеки бил е смачкан.

 

 

Без тебе слънце не изгрява,

даже музиката ми мълчи,

студ на талази ме прорязва

и животът сякаш ми горчи.

 

Ала теб не те интересува,

ти нарцис си нали?

Ти напред продължавай.

Заклевам те - върви!

 

               Сбогом, ангел мой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...