7 мая 2020 г., 13:52

Сбогуване...

859 3 2

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моето сърце.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори този миг да е преходен,

чувството от него ще остане…

 

Знаех, че е толкова наситено,

толкова изпепеляващо,

че ще има горчиви целувки,

прегърнати тъги в тишината…

 

Знаех, че е толкова интензивно,

толкова истинско, така живо…

че ще има допири безкрайни,

в слънцето и луната несъмнени.

 

От момента, в който те видях,

знаех че ще има сълзи от щастие,

толкова много, много моменти,

обгърнати от лудостта и радостта.

 

Обичахме се с цялото сърце,

повече от света, повече от всичко.

със сърцето обиколило вселени,

благословено в обятията на любовта…

 

Подарихме си толкова радост,

научихме се какво е да се живее…

какво е да избираш живота,

да избираш щастието да обичаш…

 

Подарихме си толкова живот,

че днес сбогуването е вечно,

толкова дълбоко и дълго,

толкова тежко да забравим…

 

След толкова дни и нощи,

на споделени мигновения,

облени в сълзи от усмивки,

да избираме как да забравим…

 

Знам, че ме обичаше като никога.

А аз те обичах винаги, винаги...

Допълвахме се като дъжда и росата.

Любехме се под слънцето и луната.

 

Изпреварвахме лъчите и звездите.

Обичахме се като никога и никого.

Създавахме светове от допири,

коленичили пред това обожание…

 

От момента, в който проговори...

Усетих жажда, как сме си липсвали,

от толкова целувки и мигове,

които не сме си споделили…

 

От началото знаех, че ще дойде

този ден, в който тя ще ни прегърне,

и няма да иска да ни пусне,

свободата се влюби в своя борец.

 

Но въпреки че е толкова силно,

толкова гласовито, толкова тихо,

толкова сляпо и прогледнало…

дойде момента на сбогуването…

 

Дойде ръка за ръка с болката,

която трябва да победим.

В която може би ще се изгубим,

за да се намерим отново.

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моят избор.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори когато този миг се изгуби,

ще се намерим и изберем отново…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...