May 7, 2020, 1:52 PM

Сбогуване... 

  Poetry » Love, Phylosophy, Free verse
515 3 2

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моето сърце.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори този миг да е преходен,

чувството от него ще остане…

 

Знаех, че е толкова наситено,

толкова изпепеляващо,

че ще има горчиви целувки,

прегърнати тъги в тишината…

 

Знаех, че е толкова интензивно,

толкова истинско, така живо…

че ще има допири безкрайни,

в слънцето и луната несъмнени.

 

От момента, в който те видях,

знаех че ще има сълзи от щастие,

толкова много, много моменти,

обгърнати от лудостта и радостта.

 

Обичахме се с цялото сърце,

повече от света, повече от всичко.

със сърцето обиколило вселени,

благословено в обятията на любовта…

 

Подарихме си толкова радост,

научихме се какво е да се живее…

какво е да избираш живота,

да избираш щастието да обичаш…

 

Подарихме си толкова живот,

че днес сбогуването е вечно,

толкова дълбоко и дълго,

толкова тежко да забравим…

 

След толкова дни и нощи,

на споделени мигновения,

облени в сълзи от усмивки,

да избираме как да забравим…

 

Знам, че ме обичаше като никога.

А аз те обичах винаги, винаги...

Допълвахме се като дъжда и росата.

Любехме се под слънцето и луната.

 

Изпреварвахме лъчите и звездите.

Обичахме се като никога и никого.

Създавахме светове от допири,

коленичили пред това обожание…

 

От момента, в който проговори...

Усетих жажда, как сме си липсвали,

от толкова целувки и мигове,

които не сме си споделили…

 

От началото знаех, че ще дойде

този ден, в който тя ще ни прегърне,

и няма да иска да ни пусне,

свободата се влюби в своя борец.

 

Но въпреки че е толкова силно,

толкова гласовито, толкова тихо,

толкова сляпо и прогледнало…

дойде момента на сбогуването…

 

Дойде ръка за ръка с болката,

която трябва да победим.

В която може би ще се изгубим,

за да се намерим отново.

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моят избор.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори когато този миг се изгуби,

ще се намерим и изберем отново…

 

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??