7.05.2020 г., 13:52

Сбогуване...

863 3 2

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моето сърце.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори този миг да е преходен,

чувството от него ще остане…

 

Знаех, че е толкова наситено,

толкова изпепеляващо,

че ще има горчиви целувки,

прегърнати тъги в тишината…

 

Знаех, че е толкова интензивно,

толкова истинско, така живо…

че ще има допири безкрайни,

в слънцето и луната несъмнени.

 

От момента, в който те видях,

знаех че ще има сълзи от щастие,

толкова много, много моменти,

обгърнати от лудостта и радостта.

 

Обичахме се с цялото сърце,

повече от света, повече от всичко.

със сърцето обиколило вселени,

благословено в обятията на любовта…

 

Подарихме си толкова радост,

научихме се какво е да се живее…

какво е да избираш живота,

да избираш щастието да обичаш…

 

Подарихме си толкова живот,

че днес сбогуването е вечно,

толкова дълбоко и дълго,

толкова тежко да забравим…

 

След толкова дни и нощи,

на споделени мигновения,

облени в сълзи от усмивки,

да избираме как да забравим…

 

Знам, че ме обичаше като никога.

А аз те обичах винаги, винаги...

Допълвахме се като дъжда и росата.

Любехме се под слънцето и луната.

 

Изпреварвахме лъчите и звездите.

Обичахме се като никога и никого.

Създавахме светове от допири,

коленичили пред това обожание…

 

От момента, в който проговори...

Усетих жажда, как сме си липсвали,

от толкова целувки и мигове,

които не сме си споделили…

 

От началото знаех, че ще дойде

този ден, в който тя ще ни прегърне,

и няма да иска да ни пусне,

свободата се влюби в своя борец.

 

Но въпреки че е толкова силно,

толкова гласовито, толкова тихо,

толкова сляпо и прогледнало…

дойде момента на сбогуването…

 

Дойде ръка за ръка с болката,

която трябва да победим.

В която може би ще се изгубим,

за да се намерим отново.

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моят избор.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори когато този миг се изгуби,

ще се намерим и изберем отново…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...