7.05.2020 г., 13:52

Сбогуване...

861 3 2

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моето сърце.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори този миг да е преходен,

чувството от него ще остане…

 

Знаех, че е толкова наситено,

толкова изпепеляващо,

че ще има горчиви целувки,

прегърнати тъги в тишината…

 

Знаех, че е толкова интензивно,

толкова истинско, така живо…

че ще има допири безкрайни,

в слънцето и луната несъмнени.

 

От момента, в който те видях,

знаех че ще има сълзи от щастие,

толкова много, много моменти,

обгърнати от лудостта и радостта.

 

Обичахме се с цялото сърце,

повече от света, повече от всичко.

със сърцето обиколило вселени,

благословено в обятията на любовта…

 

Подарихме си толкова радост,

научихме се какво е да се живее…

какво е да избираш живота,

да избираш щастието да обичаш…

 

Подарихме си толкова живот,

че днес сбогуването е вечно,

толкова дълбоко и дълго,

толкова тежко да забравим…

 

След толкова дни и нощи,

на споделени мигновения,

облени в сълзи от усмивки,

да избираме как да забравим…

 

Знам, че ме обичаше като никога.

А аз те обичах винаги, винаги...

Допълвахме се като дъжда и росата.

Любехме се под слънцето и луната.

 

Изпреварвахме лъчите и звездите.

Обичахме се като никога и никого.

Създавахме светове от допири,

коленичили пред това обожание…

 

От момента, в който проговори...

Усетих жажда, как сме си липсвали,

от толкова целувки и мигове,

които не сме си споделили…

 

От началото знаех, че ще дойде

този ден, в който тя ще ни прегърне,

и няма да иска да ни пусне,

свободата се влюби в своя борец.

 

Но въпреки че е толкова силно,

толкова гласовито, толкова тихо,

толкова сляпо и прогледнало…

дойде момента на сбогуването…

 

Дойде ръка за ръка с болката,

която трябва да победим.

В която може би ще се изгубим,

за да се намерим отново.

 

От момента, в който те видях,

разбрах, че си моят избор.

Че дори и само за един миг,

дори само за един миг да е…

 

В този миг ние сме щастливи,

и дори когато този миг отмине,

дори когато този миг се изгуби,

ще се намерим и изберем отново…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...