Сбогуване
Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките
изнизващи се в рехавия зрак -
нетраен спомен за прегръдките,
а после всичко ще потъне в прах.
Остава сякаш истината... Гола!
Ранима и измръзнала от студ.
Трепереща на вятъра топола -
почти изискан заскрежен етюд...
В отрязъка на нощите ми будни
остана кръста... да ми бъде дом...
Три (библейски) дни ще са ми нужни...
... прости ми, Боже, този идиом.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
