Sep 8, 2022, 1:36 PM
Сбогуване
Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките
изнизващи се в рехавия зрак -
нетраен спомен за прегръдките,
а после всичко ще потъне в прах.
Остава сякаш истината... Гола!
Ранима и измръзнала от студ.
Трепереща на вятъра топола -
почти изискан заскрежен етюд...
В отрязъка на нощите ми будни
остана кръста... да ми бъде дом...
Три (библейски) дни ще са ми нужни...
... прости ми, Боже, този идиом.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всяка любов е различна, както и всяка раздяла, права си Роси... и двете оставят следи. За съжаление.
-
Много е писано за любовта, но тя винаги е различна, защото всички сме различни и усещанията, чувствата са лични. Хареса ми много тази твоя раздяла с любовта!
-
Елза, благодаря от сърце за тези думи!
-
Жени, истинско удоволствие си прекрасните ти редове!
-
Танче, благодаря ти. Отивам да ти гостувам!
-
Жени, не тъжи!
Горе главата!
Стихът е много хубав! -
Ким, благодаря ти от сърце!
Румяна, благодаря, че бе тук! Задължена съм!
Злати, много благодаря. напоследък не съм често тук, но ето, че не пропуснах твоя коментар! -
Спрях тук, препрочитах и съпреживявах. В мислите заваля, сляха се небето и земята... Благодаря за красивите и силни стихове, Жени!
-
Харесах! Така е,отива си любовта и остава сладко-горчив спомен.
-
Постигната е целта да те зарадвам, Жени, и заспивам усмихната. Лека нощ! 😊
-
Така е... и аз чета често пъти нощем,сутрин въртележката те завърта и времето придобива други параметри... благодаря ти, Валя
-
Това, че не коментирам, не значи, че не чета, просто времето ми е кът
-
Валя, благодаря, че спря при този стих.
-
Хубаво е, Жени.
Трепереща на вятъра топола -
почти изискан заскрежен етюд... -
БЛагодаря, че спря и при мен, Безжичен.
Доче, зарадва ме, благодаря ти. -
Браво и за това стихотворение в класическа форма!
-
Красиво сбогуване...
-
ухае на сладкиш и есен,
на чай и зимен минзухар
на сок от нар и печен кестен,
... и восък от крилото на Икар
–––––––––––
Благодаря, Миг. -
Жени твоето "Сбогуване " за мен е:
Есенна сеитба на стил и чар,
със семена от живи, нежни рими,
ухае ми.... на ябълка.... със вкус на нар,
Жени, това "Сбогуване" вземам го в "любими" -
Не съм точно по драмите, освен, ако не са пародийни в този смисъл този е най-драматичния, който съм писала. Катя, благодаря ти, че спря тук. За мен е чест!
-
Хубаво е. Хареса ми, защото няма сълзлив драматизъм.
-
Колко поетичен коментар си ми оставила, Ким. Малко е да кажа, че ме зарадва, да знаеш. ❤
Дейка, нали ти каза, че е есен и настроението е минорно по принцип...
Райна, три... мъчителни три. Благодаря ти! -
Хубаво е!
Три дни са много... Дори и Нострадамус вещае три дни мрак, преди мира... -
Тъжно...
-
На любовта не казвай сбогом.
Свободата дай ѝ, но очаквай я, че понякога е тя съдба.
Често се завръща и дори без повод,
да разбърка мисли, чувства, да разбие правила.
😊
Натъжаващ, но красив стих, Жени! 🌹 Вече ми е любим. ❤
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
