Сбогуване
Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките
изнизващи се в рехавия зрак -
нетраен спомен за прегръдките,
а после всичко ще потъне в прах.
Остава сякаш истината... Гола!
Ранима и измръзнала от студ.
Трепереща на вятъра топола -
почти изискан заскрежен етюд...
В отрязъка на нощите ми будни
остана кръста... да ми бъде дом...
Три (библейски) дни ще са ми нужни...
... прости ми, Боже, този идиом.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
