24 февр. 2023 г., 09:58  

Сбогуване

849 1 2

Ни аз, ни ти: мигът си тръгна.

И взе си всичките мечти!

А пък Земята – все тъй кръгла,

и все така си се върти..

 

Светът е рамка черно-бяла,                       

текат през нея векове!

За теб и мен година дала,

Вселената. Но от сърце!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Пастирче! И аз се радвам, че се върнах! Поезията е общуваане, красив начин на общуване, и животът като цяло, и той е общуване, какво друго? Така мисля аз.
  • Радвам се, че отново си сред нас! И се любувам на нежните ти стихове, Цонче!🌹👍

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...