Сбогуване

Poetry » Love

846 1 2

Ни аз, ни ти: мигът си тръгна.

И взе си всичките мечти!

А пък Земята – все тъй кръгла,

и все така си се върти..

Светът е рамка черно-бяла,

текат през нея векове!

За теб и мен година дала,

Вселената. Но от сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря ти, Пастирче! И аз се радвам, че се върнах! Поезията е общуваане, красив начин на общуване, и животът като цяло, и той е общуване, какво друго? Така мисля аз.

2023-03-17T07:39:29+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че отново си сред нас! И се любувам на нежните ти стихове, Цонче!🌹👍

2023-03-14T11:48:51+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0