Сбогуване

Поезия » Любовна

851 1 2

Ни аз, ни ти: мигът си тръгна.

И взе си всичките мечти!

А пък Земята – все тъй кръгла,

и все така си се върти..

Светът е рамка черно-бяла,

текат през нея векове!

За теб и мен година дала,

Вселената. Но от сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря ти, Пастирче! И аз се радвам, че се върнах! Поезията е общуваане, красив начин на общуване, и животът като цяло, и той е общуване, какво друго? Така мисля аз.

2023-03-17T07:39:29+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че отново си сред нас! И се любувам на нежните ти стихове, Цонче!🌹👍

2023-03-14T11:48:51+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0