23 февр. 2008 г., 18:24

"Сбогуване"

669 0 1

Вглеждам се в очите ти

и виждам болките си.

Те са неизказани,

но са там и аз ги виждам!

Изстрадах аз тези тъги,

а сега си ти!

Не е хубаво да си отритнат ти,

а сега ме молиш - "Прости"!

Просиш малко милост!

Но късно е вече,

аз си отивам!

Ти не ще ме спреш!

Не ще забравя аз униженията,

не ще простя аз този път!

Късно се сети за мене ти!

Късно!

Отивам си вече аз!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...