Вглеждам се в очите ти
и виждам болките си.
Те са неизказани,
но са там и аз ги виждам!
Изстрадах аз тези тъги,
а сега си ти!
Не е хубаво да си отритнат ти,
а сега ме молиш - "Прости"!
Просиш малко милост!
Но късно е вече,
аз си отивам!
Ти не ще ме спреш!
Не ще забравя аз униженията,
не ще простя аз този път!
Късно се сети за мене ти!
Късно!
Отивам си вече аз!
© Криси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
