15 окт. 2006 г., 13:50

СБОГУВАНЕТО

685 0 3

СБОГУВАНЕТО

Искаш да си кажем сбогом,

да затворим вратата между нас,

да забравим за всичко,

но не мога аз: ти отне сърцето ми

в мига, в който те видях.

 

Нека се съберем, казах аз,

но ти не пожела.

Казах, никога няма да те нараня,

но ти пак ме отблъсна.

 

И сега вече знам,

че ти не ме обичаш,

не желаеш да изпиташ обичта

с мен, с моята душа,

в прегръдки пред огнище, пламнало в нощта,

да се целунем двама по уста.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Панайот Начев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...