15.10.2006 г., 13:50

СБОГУВАНЕТО

684 0 3

СБОГУВАНЕТО

Искаш да си кажем сбогом,

да затворим вратата между нас,

да забравим за всичко,

но не мога аз: ти отне сърцето ми

в мига, в който те видях.

 

Нека се съберем, казах аз,

но ти не пожела.

Казах, никога няма да те нараня,

но ти пак ме отблъсна.

 

И сега вече знам,

че ти не ме обичаш,

не желаеш да изпиташ обичта

с мен, с моята душа,

в прегръдки пред огнище, пламнало в нощта,

да се целунем двама по уста.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Панайот Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...