31 окт. 2008 г., 11:26

Сцена

598 0 2

Убежище за демони и нимфи,

зрелище за хора и зверове.

Пространство без логика,

безвремие, втечненост и саксофонен стон,

отнасящи съзнанието някъде другаде,

някъде, където всичко е възможно.

И всичко е в дим от разбити сърца,

всичко е музика от смачкани хартиени листа...

Наркомания, улици, некрофилия

и затворени очи на тази сцена...

И тези, които убиват, на нея се раждат.

Гласове в мозъци посаждат

вълни и цветя...

Ноти бълбукат в този вихър от абстиненция,

безизбежно е

и всичко може да се очаква...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...