31.10.2008 г., 11:26 ч.

Сцена 

  Поезия
448 0 2

Убежище за демони и нимфи,

зрелище за хора и зверове.

Пространство без логика,

безвремие, втечненост и саксофонен стон,

отнасящи съзнанието някъде другаде,

някъде, където всичко е възможно.

И всичко е в дим от разбити сърца,

всичко е музика от смачкани хартиени листа...

Наркомания, улици, некрофилия

и затворени очи на тази сцена...

И тези, които убиват, на нея се раждат.

Гласове в мозъци посаждат

вълни и цветя...

Ноти бълбукат в този вихър от абстиненция,

безизбежно е

и всичко може да се очаква...

© Давид Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??