Сцена
599
0
2
Убежище за демони и нимфи,
зрелище за хора и зверове.
Пространство без логика,
безвремие, втечненост и саксофонен стон,
отнасящи съзнанието някъде другаде,
някъде, където всичко е възможно.
И всичко е в дим от разбити сърца,
всичко е музика от смачкани хартиени листа...
Наркомания, улици, некрофилия
и затворени очи на тази сцена...
И тези, които убиват, на нея се раждат.
Гласове в мозъци посаждат
вълни и цветя...
Ноти бълбукат в този вихър от абстиненция,
безизбежно е
и всичко може да се очаква...
© Давид All rights reserved.
