31 oct 2008, 11:26

Сцена

  Poesía
596 0 2

Убежище за демони и нимфи,

зрелище за хора и зверове.

Пространство без логика,

безвремие, втечненост и саксофонен стон,

отнасящи съзнанието някъде другаде,

някъде, където всичко е възможно.

И всичко е в дим от разбити сърца,

всичко е музика от смачкани хартиени листа...

Наркомания, улици, некрофилия

и затворени очи на тази сцена...

И тези, които убиват, на нея се раждат.

Гласове в мозъци посаждат

вълни и цветя...

Ноти бълбукат в този вихър от абстиненция,

безизбежно е

и всичко може да се очаква...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Давид Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...