Адамов (Петър Адамов)
92 216
25 июн. 2007 г., 19:20

Счупих огледалото 

  Поэзия
718 0 9

Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,
а всъщност бях със мойта дружка - самотата.


Назад погледнах, призрак аз видях,
а всъщност галеше ме само вятър,
от пълна шепа хапчета заспах
до най-добрия ми приятел - неработещ радиатор.


През нощта събудих се! Плаках и крещях,
тялото ми - изкривено във мъчителна депресия,
за по-добър живот мечтах,
а главата ми е помътняла от агресия.


Това е моят сприхав, смахнат свят,
говоря сам на себе си едва ли не,
а животът ми, с отенъци на сивкав цвят,
успокоява ме това, че сам разбирам се поне.

© Петър Адамов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??