Счупих огледалото
Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,
а всъщност бях със мойта дружка - самотата.
Назад погледнах, призрак аз видях,
а всъщност галеше ме само вятър,
от пълна шепа хапчета заспах
до най-добрия ми приятел - неработещ радиатор.
През нощта събудих се! Плаках и крещях,
тялото ми - изкривено във мъчителна депресия,
за по-добър живот мечтах,
а главата ми е помътняла от агресия.
Това е моят сприхав, смахнат свят,
говоря сам на себе си едва ли не,
а животът ми, с отенъци на сивкав цвят,
успокоява ме това, че сам разбирам се поне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
