21 мар. 2008 г., 21:47

Себеотричане

718 0 5

Лицето ми блести от твойта нежност,

препълнена от обич неизлята,

с разтърсваща и агресивна ревност

вливаш страст и чувства в душата.

По кожата ми още твоите пръсти

незабравими мигове рисуват,

за твойте устни страстни и чевръсти

споменът в съня ми всяка нощ изплува.

Във моя сън - очите ти дълбоки

с безумна страст ме разсъбличат,

желанието се разпръсква напосоки,

но мислите ми все към тебе тичат.

На масата ми - чашата със лудост,

изпълнена с отрова от самотния ми ден,

а някъде в зениците избухва ярост,

зарежда се и блъска вътре в мен.

Избяга и остави само самотата

в света, във който бяхме двама,

сега витае само нямо тишината,

зова те, викам те, но теб те няма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....