Mar 21, 2008, 9:47 PM

Себеотричане

  Poetry » Love
715 0 5

Лицето ми блести от твойта нежност,

препълнена от обич неизлята,

с разтърсваща и агресивна ревност

вливаш страст и чувства в душата.

По кожата ми още твоите пръсти

незабравими мигове рисуват,

за твойте устни страстни и чевръсти

споменът в съня ми всяка нощ изплува.

Във моя сън - очите ти дълбоки

с безумна страст ме разсъбличат,

желанието се разпръсква напосоки,

но мислите ми все към тебе тичат.

На масата ми - чашата със лудост,

изпълнена с отрова от самотния ми ден,

а някъде в зениците избухва ярост,

зарежда се и блъска вътре в мен.

Избяга и остави само самотата

в света, във който бяхме двама,

сега витае само нямо тишината,

зова те, викам те, но теб те няма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...