21.03.2008 г., 21:47

Себеотричане

714 0 5

Лицето ми блести от твойта нежност,

препълнена от обич неизлята,

с разтърсваща и агресивна ревност

вливаш страст и чувства в душата.

По кожата ми още твоите пръсти

незабравими мигове рисуват,

за твойте устни страстни и чевръсти

споменът в съня ми всяка нощ изплува.

Във моя сън - очите ти дълбоки

с безумна страст ме разсъбличат,

желанието се разпръсква напосоки,

но мислите ми все към тебе тичат.

На масата ми - чашата със лудост,

изпълнена с отрова от самотния ми ден,

а някъде в зениците избухва ярост,

зарежда се и блъска вътре в мен.

Избяга и остави само самотата

в света, във който бяхме двама,

сега витае само нямо тишината,

зова те, викам те, но теб те няма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...