21 mar 2008, 21:47

Себеотричане

716 0 5

Лицето ми блести от твойта нежност,

препълнена от обич неизлята,

с разтърсваща и агресивна ревност

вливаш страст и чувства в душата.

По кожата ми още твоите пръсти

незабравими мигове рисуват,

за твойте устни страстни и чевръсти

споменът в съня ми всяка нощ изплува.

Във моя сън - очите ти дълбоки

с безумна страст ме разсъбличат,

желанието се разпръсква напосоки,

но мислите ми все към тебе тичат.

На масата ми - чашата със лудост,

изпълнена с отрова от самотния ми ден,

а някъде в зениците избухва ярост,

зарежда се и блъска вътре в мен.

Избяга и остави само самотата

в света, във който бяхме двама,

сега витае само нямо тишината,

зова те, викам те, но теб те няма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...