Сеч из корен
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите
се слави с проклетѝя и безсмъртие.
Глупаците не лягат на надежди,
не вярват в Бог и нямат милосърдие.
Не знаят как в очите завалява.
Живеят по принудата на факта,
че никой в този свят не оцелява
без сам да се сниши на свойте лакти.
А ние сме до корена и чакаме,
поливайки със чувства и добро
копнежите си още неизплакали –
фиданката ще стане ли дърво?...
Но дебнат ни бездушните във мрака,
досущ като чакалите – от глад.
Не търсят плодовете от земята,
а яростно секат за нов приклад...
И аз, пропит от гняв и съжаление,
размахвам поетичните си пръсти.
Уж гоня враговете с вдъхновение,
а стискам зъби в ступор... и се кръстя.
©тихопат.
Данаил Антонов
28.02.2024
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силно и оригинално!
-
Хубаво
-
Поздравления!
-
Браво, Дани
-
Така е, Краси. Благодаря!Глупостта човешка може да ни самоубие...
-
Хареса ми метафорично представената идея. Дървото на живота го отсичат не от глад или алчност, не от любопитство (любов към науката), а от глупост и безбожие – за направа на приклади. От алчност хората могат да се самоунищожат, а от глупост – още повече. Бай Абди казваше: "За да я свръши човек таа работа, не стига само да е фного як, а требува да е и бая прост."
Убийците първо убиват човешкото у себе си. Стават бездушни. После вече могат да убиват братята си. -
Благодаря Ви! 🙂
-
Харесва ми!
Поздравления, Данаил! -
Чудесно е!
-
Страхотно стихотворение! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
