29.02.2024 г., 10:46 ч.

Сеч из корен 

  Поезия » Философска
459 12 11
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите
се слави с проклетѝя и безсмъртие.
Глупаците не лягат на надежди,
не вярват в Бог и нямат милосърдие.
Не знаят как в очите завалява.
Живеят по принудата на факта,
че никой в този свят не оцелява
без сам да се сниши на свойте лакти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??