diesto (Данаил Антонов)
977 523
29.02.2024 г., 10:46 ч.

Сеч из корен 

  Поезия » Философска
228 9 11

Стъблото на живота се калява 
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет. 
А царството в земята на невежите
се слави с проклетѝя и безсмъртие. 
Глупаците не лягат на надежди, 
не вярват в Бог и нямат милосърдие. 
Не знаят как в очите завалява. 
Живеят по принудата на факта, 
че никой в този свят не оцелява
без сам да се сниши на свойте лакти. 
А ние сме до корена и чакаме, 
поливайки със чувства и добро 
копнежите си още неизплакали –
фиданката ще стане ли дърво?... 
Но дебнат ни бездушните във мрака, 
досущ като чакалите – от глад. 
Не търсят плодовете от земята, 
а яростно секат за нов приклад... 
И аз, пропит от гняв и съжаление, 
размахвам поетичните си пръсти. 
Уж гоня враговете с вдъхновение, 
а стискам зъби в ступор... и се кръстя.

 

©тихопат.
Данаил Антонов 
28.02.2024


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??