11 июл. 2009 г., 18:52

Седефена 

  Поэзия
477 0 4

 


Прегръщам слънчевия лъч,

който в зениците ми

пламъчета пали,

но не мога да пусна

загадъчната лунна светлина,

която нощем

така приятно гали.

С него е

усмихнато и топло,

милва като твоите очи,

а тя -

макар загадъчно студена,

ме кара

в тишината мека да се потопя,

а там е пълно със

мечти...

Седефена съм.

Ако ме погледнеш,

от едната страна

ще заблестя,

но от другата -

може би

ще засълзя.

 

 

 


© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??