Прегръщам слънчевия лъч,
който в зениците ми
пламъчета пали,
но не мога да пусна
загадъчната лунна светлина,
която нощем
така приятно гали.
С него е
усмихнато и топло,
милва като твоите очи,
а тя -
макар загадъчно студена,
ме кара
в тишината мека да се потопя,
а там е пълно със
мечти...
Седефена съм.
Ако ме погледнеш,
от едната страна
ще заблестя,
но от другата -
може би
ще засълзя.
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
