Седем години!

12 мая 2009 г., 17:11

Поэзия

781 0 2

Колко бързо минават годините!

Кога бях първи клас!

Държейки тетрадката и моливите,

прага училищен прекрачих в захлас!

От този ден животът ми се преобърна.

Нямаше само забавни игри.

Как искам тогава да се върне,

с труд букви да уча под строги очи.

През годините често съм падала,

винаги е имало нечия ръка,

с която от земята съм ставала,

за да не ме изцапа прахта.

Със съучениците от осемдесет и пето

извървях дълъг, седемгодишен път.

Те ще останат скъпи в сърцето

чак до моята смърт.

Споделяхме радост и болка.

Заедно бяхме в добро или зло.

Приятели, не знаете колко

ще ми липсва това да бъдем едно!

....

На съучениците ми от 85 СОУ

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-05-12T18:57:16+03:00

Запази спомените си, миличка!
Защото те доказват, че сме живяли!
ananel (Нелиса)

2009-05-12T17:14:43+03:00

Да бъдеш едно - е върховното щастие! За жалост с годините все по-трудно става. Дано това не важи за твоя живот! :