Седем години!
Колко бързо минават годините!
Кога бях първи клас!
Държейки тетрадката и моливите,
прага училищен прекрачих в захлас!
От този ден животът ми се преобърна.
Нямаше само забавни игри.
Как искам тогава да се върне,
с труд букви да уча под строги очи.
През годините често съм падала,
винаги е имало нечия ръка,
с която от земята съм ставала,
за да не ме изцапа прахта.
Със съучениците от осемдесет и пето
извървях дълъг, седемгодишен път.
Те ще останат скъпи в сърцето
чак до моята смърт.
Споделяхме радост и болка.
Заедно бяхме в добро или зло.
Приятели, не знаете колко
ще ми липсва това да бъдем едно!
....
На съучениците ми от 85 СОУ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сладурркатта Всички права запазени
