Седем години!
Колко бързо минават годините!
Кога бях първи клас!
Държейки тетрадката и моливите,
прага училищен прекрачих в захлас!
От този ден животът ми се преобърна.
Нямаше само забавни игри.
Как искам тогава да се върне,
с труд букви да уча под строги очи.
През годините често съм падала,
винаги е имало нечия ръка,
с която от земята съм ставала,
за да не ме изцапа прахта.
Със съучениците от осемдесет и пето
извървях дълъг, седемгодишен път.
Те ще останат скъпи в сърцето
чак до моята смърт.
Споделяхме радост и болка.
Заедно бяхме в добро или зло.
Приятели, не знаете колко
ще ми липсва това да бъдем едно!
....
На съучениците ми от 85 СОУ
© Сладурркатта All rights reserved.
