Седя уморена и бледа

23 сент. 2022 г., 17:38

Поэзия » Другая

158 0 0

Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам,
залитам в реалност и сън.
Усмихвам живота по чудо,
преплитам безумност и шум.
Проплаква отнякъде птица,
прелита над мен без крила,
изгубена в себе си плавам,
спасявам парчета следа.
Пречупена днес аз оставам,
пътувам към свойта съдба.

Седя уморена и бледа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения