Седя уморена и бледа

Sep 23, 2022, 5:38 PM

Poetry » Other

159 0 0

Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам,
залитам в реалност и сън.
Усмихвам живота по чудо,
преплитам безумност и шум.
Проплаква отнякъде птица,
прелита над мен без крила,
изгубена в себе си плавам,
спасявам парчета следа.
Пречупена днес аз оставам,
пътувам към свойта съдба.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Седя уморена и бледа

Свързани произведения

Comments

Random works